Съставки и определения

Алфа-липоевата киселина и въпросът какво е витамин

В списъка на съставките тя стои без процент до нея, за разлика от хрома. Причината не е пропуск: тялото си произвежда това вещество само, а това мени статута му в правото, в названието и в това какво изобщо може да бъде написано за нея.

Какво е витамин според определението

Думата «витамин» в ежедневната реч означава просто «полезно вещество». В хранителната наука обаче тя има тесен смисъл: органично съединение, което организмът не може да синтезира в достатъчно количество и което затова трябва да бъде приемано с храната.

Именно този втори част от определението решава всичко. Ако тялото си произвежда веществото, то не е витамин — независимо колко важно е. Алфа-липоевата киселина попада точно в тази категория.

Практическият тест е прост: ако пълната липса на веществото в храната води до определен недоимък, то е витамин; ако организмът се справя сам, не е. Именно затова списъкът на витамините е късък и отдавна затворен — в него не се добавят нови имена, защото всички вещества, които отговарят на определението, са открити през първата половина на миналия век.

Името, което не се задържа

Когато съединението е изолирано през петдесетте години на хх век, за кратко се е наложило названието «витамин N». То не се е задържало и днес се среща само като историческа бележка — именно защото станало ясно, че организмът го произвежда.

Старите търговски названия имат дълъг живот и понякога се връщат в рекламата. Затова си заслужава да се запомни: алфа-липоевата киселина не е витамин и не фигурира в списъка на витамините и минералите към наредбата за хранителните добавки.

Защо няма процент до нея на етикета

Процентът, който виждате до хрома или до витамин C, е дял от референтна стойност, посочена в приложение XIII на Регламент (ЕС) № 1169/2011. Това приложение съдържа само витамини и минерали.

Алфа-липоевата киселина не е нито едното, нито другото, така че за нея няма от какво да се изчисли процент. Липсата на процент не е пропуск на производителя и не означава нито малко, нито много — означава, че такава референтна стойност просто не съществува.

Двете огледални форми

Молекулата съществува в два огледални варианта — R и S. В природата се среща единствено R-формата. При химичен синтез обаче обикновено се получава смес от двете в равно съотношение.

Етикетът рядко казва коя от двете е в опаковката, защото тази информация не е сред задължителните. Ако има значение за вас, това е въпрос към търговеца, а не нещо, което се чете от етикета.

Причината за сместа е в самата химия: когато молекулата се изгражда от несиметрични суровини без специален катализатор, двете огледални форми се получават еднакво често. Разделянето им е отделна и скъпа операция. Затова обозначението на формата понякога се използва като търговски аргумент — но това е информация за състава, а не за действие, и не се превръща в разрешена претенция.

Свързана в храната, свободна в капсулата

В храните съединението почти не се среща свободно — то е химично свързано с белтъци. В добавките се влага свободната форма. Това е разлика в състоянието на веществото, а не твърдение за полза — отбелязваме я, защото рекламите обичат да я превръщат в аргумент.

Какво следва от тази разлика за човека, който приема добавката, тук няма да прочетете. За да се каже такова нещо, трябва разрешена претенция — а такава няма.

Регистърът на разрешените претенции

Европейската комисия поддържа публичен регистър на хранителните и здравните претенции. За да бъде вписана претенция, EFSA изготвя становище, а Комисията решава. Регистърът е затворен: което не е в него, не може да бъде казано.

За алфа-липоевата киселина в този регистър няма нито една разрешена претенция. Затова всяка формулировка, която свързва тази съставка със здравето, е недопустима — колкото и предпазливо да звучи.

Важно е да се различават два различни случая. При растенията много претенции все още чакат окончателно решение в преходния механизъм. При други вещества заявките са били разгледани и не са получили разрешение. И в двата случая практическият резултат за етикета е един и същ: не може да се каже нищо. Разликата е в основанието и си заслужава да се знае, за да не се приема мълчанието на регистъра за временно.

Две различни врати: добавка и лекарство

Същото вещество може да се окаже и в двете категории, но по различен път. Лекарственият продукт получава разрешение за употреба след оценка на качество, безопасност и ефективност. Хранителната добавка минава по реда на храните: вписване в регистър по чл. 79 и 80 от Закона за храните, без оценка на действието.

Затова еднаквото название върху две опаковки не означава еднаква процедура зад тях. Категорията е написана на самата опаковка и е първото нещо, което си заслужава да се прочете.

Какво казва етикетът на този продукт

В Insulevel дневният прием съдържа 80 mg алфа-липоева киселина. Етикетът не посочва коя огледална форма е използвана и не е длъжен да го прави.

На самата страница на продукта ще видите, че при тази съставка не пише нищо за действие. Това не е пропуск, а пряко следствие от предишните раздели.

Три въпроса, които водят някъде

Витамин ли е? Ако организмът си го произвежда — не е, колкото и да е полезен.
Има ли референтна стойност? Без нея процентът няма от какво да се сметне — и липсата му не е грешка.
Има ли разрешена претенция? Ако няма, всяко изречение за действие е недопустимо — и това е най-бързата проверка на една реклама.

Източници

Регламент (ЕО) № 1924/2006 относно хранителните и здравните претенции за храните, чл. 10 и чл. 28, пар. 6, EUR-Lex.
Регламент (ЕС) № 432/2012 за съставяне на списък на разрешени здравни претенции, EUR-Lex.
Европейска комисия: регистър на хранителните и здравните претенции (ec.europa.eu, EU Register on nutrition and health claims).
Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставяне на информация за храните на потребителите, приложение XIII, EUR-Lex.
Директива 2002/46/ЕО относно хранителните добавки, чл. 4 и приложение I и II, EUR-Lex.
Наредба за хранителните добавки: приложение № 1 (витамини и минерали), приложение № 2 (форми), приложение № 3 (максимални количества), mzh.government.bg.
Закон за храните, чл. 79 и 80 (регистрация на хранителните добавки), Държавен вестник.
Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, чл. 3 (определение за лекарствен продукт), Държавен вестник.
Регламент (ЕС) 2015/2283 относно новите храни и каталогът на новите храни на Комисията, EUR-Lex и food.ec.europa.eu.
Европейски орган за безопасност на храните (EFSA): научни становища по заявки за здравни претенции, EFSA Journal.
Европейски орган за безопасност на храните (EFSA): обобщени горни допустими нива на прием на витамини и минерали, efsa.europa.eu.
PubChem, Библиотека по медицина на САЩ: запис за lipoic acid (структура, стереоизомери, CAS номера), pubchem.ncbi.nlm.nih.gov.
Комисия по номенклатура IUPAC-IUB: правила за обозначаване на R/S конфигурация, iupac.org.
Комисия за защита на потребителите: указания относно рекламата на хранителни добавки, kzp.bg.
Българска агенция по безопасност на храните: регистър на хранителните добавки, babh.government.bg.
Световна здравна организация и Продоволствената и земеделска организация (FAO/WHO): доклади за изискванията към витамини и минерали в храненето.

Този текст описва определения, названия и означаване. Не е медицински съвет, не е оценка на отделни продукти и не замества разговор с лекар. Състояние на проучването: 30.09.2026 г.